Нашият патрон

Нашият патрон

  Животът и делото на Кочо Честеменски са едни от тези български примери  за героизъм, които са рядкост и в световната история. Името и чутовният му подвиг са свързани с въстанието в Перущица, където загива.

  Той е роден в с. Динката, Пазарджишко през 1840г.Баща му бил земеделец. Семейството се  мести в Татар Пазарджик и Кочо израства в махала Чиксалън. Кочо учи занаят-папукчийство, чехларство, обущарство.Тук семейството живее до 1869г., след което се премества в Пловдив.

  В Пазарджик става запознанството на Кочо с Петър Бонев, бъдещия водач на въстанието в Перущица.

  Кочо Честеменски е бил човек с буен нрав, пословично честен с вродено чувство за справедливост. Не цепел басма на никого, който “върви през просото”. Често засягал и турци, за което си имал неприятности. Петко Машев (баща на известния художник Георги Машев), който бил приятел на Кочо, го обрисува като среден на ръст, як, широкоплещест, черноок, мургав. Знае се, че в Пазарджик е участвал в читалищната дейност, в театрални представления. Ако приемем, че тогава е бил неграмотен, вероятно е запаметявал ролите си като слуша друг, който му чете, а за това се иска силна памет.

    В Народната библиотека – гр. София, се намират две писма на Кочо Честеменски от началото на 1876 г. Освен това в спомени Т. Шабанов разказва, че Честеменски пред него е написал писмо до П. Бояджиев от Копривщица. През 1870 г. се жени за Теофана. Съпругата му е добродетелна, работна, хубавица. Ражда им се дете, Райна, с ангелска красота. Семейството живеело в труд и сговор. Къщата им била отворена за гости. К. Честеменски имал дюкян на главната улица “Узунчаршия”. Бил добър занаятчия, имал и калфи, добра клиентела. Взел си къща в Лохут махала.  

  Участвал е в основаването на тайния революционен комитет от Левски   в    Пловдив през 1870 г. Г. Койчев твърди, че Левски е идвал в къщата на Честеменски. Там били и Иван Абаджията, братя Търневи, Васил Петлешков. След неуспеха на Старозагорското въстание през 1875г. Кочо е заподозрян от турските власти и е принуден да замине за известно време за Копривщица.

  С избухването на Априлското въстание е имало план да започне голям пожар в Пловдив като част от подривната дейност. Кочо Честеменски и Д. Свещаров извършват своя дълг, като запалват собствените си дюкяни на чаршията. Опитът не успява и пламъците са бързо потушени. След това заминава със семейството си за Перущица и взема участие в отбраната ѝ срещу настъпващите османски башибозуци и редовна османска войска. Заедно с много други перущенци, Честеменски и семейството му се укриват в местната църква, където се отбраняват от многочисления противник. За да не попаднат живи в ръцете им, убива жена си и детето си, а след това слага край и на своя живот. Героичният му подвиг е последван и от други перущенски въстаници.